Електрод, който не реагира на активността на водородните йони в разтвора и има известен и постоянен електроден потенциал, се нарича референтен електрод.
Основната функция на референтния електрод е да измерва електродвижещата сила на батерията и еталон за изчисляване на потенциала на електрода. (Забележка: електродът, измерен от Bai, се нарича работен електрод, а електродът срещу работния електрод се нарича спомагателен електрод.)
Референтните електроди включват електрод от живачен сулфат, електрод от каломел и електрод от сребро/сребърен хлорид. Най-често използваните са каломелов електрод и сребро/сребърен хлорид.
Функцията на измервателната батерия е да осигурява и поддържа фиксиран референтен потенциал. Следователно изискванията за референтния електрод са потенциалът да е стабилен и важен, температурният коефициент да е малък и поляризационният потенциал да е малък, когато има ток. Често използваният референтен електрод, продаван на пазара, е референтен електрод 232.
